доизчовъркваше

Речник на българския език

1. доизчовъркваше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

доизчовъркваше е производна форма на доизчовърквам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. доизчовъркваше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

доизчовъркваше е производна форма на доизчовърквам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).