доизчовъркваха

Речник на българския език

1. доизчовъркваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

доизчовъркваха е производна форма на доизчовърквам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доизчовъркваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

доизчовъркваха е производна форма на доизчовърквам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).