доизчовърквало е

Речник на българския език

1. доизчовърквало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизчовърквало е е производна форма на доизчовърквам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизчовърквало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизчовърквало е е производна форма на доизчовърквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. доизчовърквало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизчовърквало е е производна форма на доизчовърквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).