доизчовърквало

Речник на българския език

1. доизчовърквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизчовърквало е производна форма на доизчовърквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизчовърквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизчовърквало е производна форма на доизчовърквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. доизчовърквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

доизчовърквало е производна форма на доизчовърквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. доизчовърквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доизчовърквало е производна форма на доизчовърквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).