доизчовърквали

Речник на българския език

1. доизчовърквали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

доизчовърквали е производна форма на доизчовърквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доизчовърквали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

доизчовърквали е производна форма на доизчовърквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. доизчовърквали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

доизчовърквали е производна форма на доизчовърквам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. доизчовърквали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

доизчовърквали е производна форма на доизчовърквам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).