доизчовърквал

Речник на българския език

1. доизчовърквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизчовърквал е производна форма на доизчовърквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизчовърквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизчовърквал е производна форма на доизчовърквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. доизчовърквал — мин. деят. св. прич. м. р.

доизчовърквал е производна форма на доизчовърквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. доизчовърквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

доизчовърквал е производна форма на доизчовърквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).