доизчовъркаше

Речник на българския език

1. доизчовъркаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

доизчовъркаше е производна форма на доизчовъркам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. доизчовъркаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

доизчовъркаше е производна форма на доизчовъркам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).