доизчовъркал е

Речник на българския език

1. доизчовъркал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизчовъркал е е производна форма на доизчовъркам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизчовъркал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизчовъркал е е производна форма на доизчовъркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. доизчовъркал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизчовъркал е е производна форма на доизчовъркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).