доизчовъркали

Речник на българския език

1. доизчовъркали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

доизчовъркали е производна форма на доизчовъркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доизчовъркали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

доизчовъркали е производна форма на доизчовъркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. доизчовъркали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

доизчовъркали е производна форма на доизчовъркам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. доизчовъркали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

доизчовъркали е производна форма на доизчовъркам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).