доизчовъркала

Речник на българския език

1. доизчовъркала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доизчовъркала е производна форма на доизчовъркам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доизчовъркала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доизчовъркала е производна форма на доизчовъркам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. доизчовъркала — мин. деят. св. прич. ж. р.

доизчовъркала е производна форма на доизчовъркам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. доизчовъркала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

доизчовъркала е производна форма на доизчовъркам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).