доизчитах

Речник на българския език

1. доизчитах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

доизчитах е производна форма на доизчитам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. доизчитах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

доизчитах е производна форма на доизчитам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).