доизчитало е

Речник на българския език

1. доизчитало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизчитало е е производна форма на доизчитам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизчитало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизчитало е е производна форма на доизчитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. доизчитало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизчитало е е производна форма на доизчитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).