доизчитало

Речник на българския език

1. доизчитало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизчитало е производна форма на доизчитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизчитало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизчитало е производна форма на доизчитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. доизчитало — мин. деят. св. прич. ср. р.

доизчитало е производна форма на доизчитам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. доизчитало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доизчитало е производна форма на доизчитам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).