доизчитала

Речник на българския език

1. доизчитала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доизчитала е производна форма на доизчитам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доизчитала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доизчитала е производна форма на доизчитам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. доизчитала — мин. деят. св. прич. ж. р.

доизчитала е производна форма на доизчитам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. доизчитала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

доизчитала е производна форма на доизчитам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).