доизчита

Речник на българския език

1. доизчита — сег. вр., 3 л., ед. ч.

доизчита е производна форма на доизчитам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. доизчита — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

доизчита е производна форма на доизчитам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. доизчита — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

доизчита е производна форма на доизчитам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).