доизчистило

Речник на българския език

1. доизчистило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизчистило е производна форма на доизчистя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизчистило — мин. деят. св. прич. ср. р.

доизчистило е производна форма на доизчистя (мин. деят. св. прич. ср. р.).