доизчистело

Речник на българския език

1. доизчистело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизчистело е производна форма на доизчистя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизчистело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доизчистело е производна форма на доизчистя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).