доизчетял

Речник на българския език

1. доизчетял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизчетял е производна форма на доизчета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизчетял — мин. деят. несв. прич. м. р.

доизчетял е производна форма на доизчета (мин. деят. несв. прич. м. р.).