доизчетеше

Речник на българския език

1. доизчетеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

доизчетеше е производна форма на доизчета (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. доизчетеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

доизчетеше е производна форма на доизчета (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).