доизчетете

Речник на българския език

1. доизчетете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

доизчетете е производна форма на доизчета (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. доизчетете — повелително наклонение, мн. ч.

доизчетете е производна форма на доизчета (повелително наклонение, мн. ч.).