доизчетели

Речник на българския език

1. доизчетели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

доизчетели е производна форма на доизчета (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доизчетели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

доизчетели е производна форма на доизчета (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).