доизчете

Речник на българския език

1. доизчете — сег. вр., 3 л., ед. ч.

доизчете е производна форма на доизчета (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. доизчете — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

доизчете е производна форма на доизчета (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. доизчете — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

доизчете е производна форма на доизчета (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).