доизчело е

Речник на българския език

1. доизчело е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизчело е е производна форма на доизчета (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизчело е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизчело е е производна форма на доизчета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).