доизчел

Речник на българския език

1. доизчел — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизчел е производна форма на доизчета (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизчел — мин. деят. св. прич. м. р.

доизчел е производна форма на доизчета (мин. деят. св. прич. м. р.).