доизцеждало

Речник на българския език

1. доизцеждало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизцеждало е производна форма на доизцеждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизцеждало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизцеждало е производна форма на доизцеждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. доизцеждало — мин. деят. св. прич. ср. р.

доизцеждало е производна форма на доизцеждам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. доизцеждало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доизцеждало е производна форма на доизцеждам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).