доизцеждал

Речник на българския език

1. доизцеждал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизцеждал е производна форма на доизцеждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизцеждал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизцеждал е производна форма на доизцеждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. доизцеждал — мин. деят. св. прич. м. р.

доизцеждал е производна форма на доизцеждам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. доизцеждал — мин. деят. несв. прич. м. р.

доизцеждал е производна форма на доизцеждам (мин. деят. несв. прич. м. р.).