доизцедяло

Речник на българския език

1. доизцедяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизцедяло е производна форма на доизцедя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизцедяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доизцедяло е производна форма на доизцедя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).