доизцедяла

Речник на българския език

1. доизцедяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доизцедяла е производна форма на доизцедя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доизцедяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

доизцедяла е производна форма на доизцедя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).