доизцедило

Речник на българския език

1. доизцедило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизцедило е производна форма на доизцедя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизцедило — мин. деят. св. прич. ср. р.

доизцедило е производна форма на доизцедя (мин. деят. св. прич. ср. р.).