доизцедила

Речник на българския език

1. доизцедила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

доизцедила е производна форма на доизцедя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. доизцедила — мин. деят. св. прич. ж. р.

доизцедила е производна форма на доизцедя (мин. деят. св. прич. ж. р.).