доизцедил

Речник на българския език

1. доизцедил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизцедил е производна форма на доизцедя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизцедил — мин. деят. св. прич. м. р.

доизцедил е производна форма на доизцедя (мин. деят. св. прич. м. р.).