доизцедели

Речник на българския език

1. доизцедели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

доизцедели е производна форма на доизцедя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доизцедели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

доизцедели е производна форма на доизцедя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).