доизтръскали

Речник на българския език

1. доизтръскали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

доизтръскали е производна форма на доизтръскам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доизтръскали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

доизтръскали е производна форма на доизтръскам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. доизтръскали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

доизтръскали е производна форма на доизтръскам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. доизтръскали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

доизтръскали е производна форма на доизтръскам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).