доизтръскал

Речник на българския език

1. доизтръскал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизтръскал е производна форма на доизтръскам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизтръскал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизтръскал е производна форма на доизтръскам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. доизтръскал — мин. деят. св. прич. м. р.

доизтръскал е производна форма на доизтръскам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. доизтръскал — мин. деят. несв. прич. м. р.

доизтръскал е производна форма на доизтръскам (мин. деят. несв. прич. м. р.).