доизсякло

Речник на българския език

1. доизсякло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизсякло е производна форма на доизсека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизсякло — мин. деят. св. прич. ср. р.

доизсякло е производна форма на доизсека (мин. деят. св. прич. ср. р.).