доизсъхвало

Речник на българския език

1. доизсъхвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизсъхвало е производна форма на доизсъхвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизсъхвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизсъхвало е производна форма на доизсъхвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. доизсъхвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

доизсъхвало е производна форма на доизсъхвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. доизсъхвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доизсъхвало е производна форма на доизсъхвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).