доизсъхвал

Речник на българския език

1. доизсъхвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизсъхвал е производна форма на доизсъхвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизсъхвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизсъхвал е производна форма на доизсъхвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. доизсъхвал — мин. деят. св. прич. м. р.

доизсъхвал е производна форма на доизсъхвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. доизсъхвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

доизсъхвал е производна форма на доизсъхвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).