доизсрало

Речник на българския език

1. доизсрало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизсрало е производна форма на доизсера (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизсрало — мин. деят. св. прич. ср. р.

доизсрало е производна форма на доизсера (мин. деят. св. прич. ср. р.).