доизслушвах

Речник на българския език

1. доизслушвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

доизслушвах е производна форма на доизслушвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. доизслушвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

доизслушвах е производна форма на доизслушвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).