доизслушвал си

Речник на българския език

1. доизслушвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

доизслушвал си е производна форма на доизслушвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. доизслушвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

доизслушвал си е производна форма на доизслушвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. доизслушвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

доизслушвал си е производна форма на доизслушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).