доизслушвало си

Речник на българския език

1. доизслушвало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

доизслушвало си е производна форма на доизслушвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизслушвало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

доизслушвало си е производна форма на доизслушвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. доизслушвало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

доизслушвало си е производна форма на доизслушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).