доизслушвало

Речник на българския език

1. доизслушвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизслушвало е производна форма на доизслушвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизслушвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизслушвало е производна форма на доизслушвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. доизслушвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

доизслушвало е производна форма на доизслушвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. доизслушвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доизслушвало е производна форма на доизслушвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).