доизслушва

Речник на българския език

1. доизслушва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

доизслушва е производна форма на доизслушвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. доизслушва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

доизслушва е производна форма на доизслушвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. доизслушва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

доизслушва е производна форма на доизслушвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).