доизслужело

Речник на българския език

1. доизслужело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизслужело е производна форма на доизслужа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизслужело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доизслужело е производна форма на доизслужа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).