доизслужели

Речник на българския език

1. доизслужели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

доизслужели е производна форма на доизслужа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. доизслужели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

доизслужели е производна форма на доизслужа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).