доизслужвало

Речник на българския език

1. доизслужвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизслужвало е производна форма на доизслужвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизслужвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизслужвало е производна форма на доизслужвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. доизслужвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

доизслужвало е производна форма на доизслужвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. доизслужвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доизслужвало е производна форма на доизслужвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).