доизслужвал

Речник на българския език

1. доизслужвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизслужвал е производна форма на доизслужвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизслужвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизслужвал е производна форма на доизслужвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. доизслужвал — мин. деят. св. прич. м. р.

доизслужвал е производна форма на доизслужвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. доизслужвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

доизслужвал е производна форма на доизслужвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).