доизсечал

Речник на българския език

1. доизсечал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

доизсечал е производна форма на доизсека (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. доизсечал — мин. деят. несв. прич. м. р.

доизсечал е производна форма на доизсека (мин. деят. несв. прич. м. р.).