доизсеряло

Речник на българския език

1. доизсеряло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

доизсеряло е производна форма на доизсера (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. доизсеряло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

доизсеряло е производна форма на доизсера (мин. деят. несв. прич. ср. р.).