доизсерете

Речник на българския език

1. доизсерете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

доизсерете е производна форма на доизсера (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. доизсерете — повелително наклонение, мн. ч.

доизсерете е производна форма на доизсера (повелително наклонение, мн. ч.).